Източник:  Бивши хора е определението, което комунистическият режим поставя на

Източник:  „ Бивши хора ” е определението, което комунистическият режим слага на част от българския хайлайф, който до 9 септември 1944 година е в основата на развиването на България – преди попадането ѝ под руска окупация. Терминът и ориста на тези българи е проучена в писмено проучване от архивите на Държавна сигурност с създатели проф. Вили Лилков и проверяващия публицист Христо Христов. Авторите са проучили голям брой неразучени досега архиви на структурите на Държавна сигурност, натоварени с политическите репресии и гонене след Деветосептемврийския прелом, като отделят особено внимание на активността на малко известното Трето секретно политическо ръководство на Държавна сигурност за битка с контрареволюцията (1952-1961). Изследвани са архивите и на неговия правоприемник – Шесто ръководство на Държавна сигурност за битка с идеологическата измама. В проучването за първи път са проучени архиви на някогашните окръжни ръководства на МВР-ДС. Отделено е особено внимание на най-обемното дело близо 100 тома) на „ националния съд ” – правосъдният развой на Десети висш състав на „ националния съд ” против така наречен вредители – управлението на Българска народна банка, държавни чиновници на разнообразни ведомства, както и крупни търговци и банкери. Първият тираж на книгата, чиято премиера се състоя на 9 май 2017 година, се изчерпи за броени дни, трансформирайки я в най-търсеното заглавие, а изд. „ Сиела ” пусна на книжния пазар и второто ѝ издание. Защо „ някогашни хора ”? Терминът „ някогашни хора ” се вкарва в партийната стилистика и в документите на Държавна сигурност (ДС) след национализацията през 1947 година Той не е фиктивен от Българска комунистическа партия или Държавна сигурност, а както доста други изрази от тоталитарния интервал е импорт от Съветския съюз. Там с израза „ бывшие люди ” болшевиките маркират тези пластове от популацията, които са изгубили обществения и публичния си статус след революцията от 1917 година В тази категория хора в Съюз на съветските социалистически републики попадат аристокрацията, офицерите от царската войска, чиновници в държавния уред, духовенството с други Това са цели групи от обществото, които след болшевишкия прелом в Русия се трансформират в обект на всеобщи преследвания и репресии от страна на комунистическия режим. Опитът на болшевиките Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) конкретизира термина „ някогашни хора ”. Това са хората от някогашната царска и белогвардейска администрация, някогашната аристокрация, земевладелци (помещици), считани за потомствени дворяни, изкупвачи, търговци, притежатели на предприятия, банкери. Според архивни документи на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) някогашните хора са третирани като „ антисъветски детайли ” и подлежат на списъчен действен доклад. През февруари 1935 година Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) организира интервенция „ БИВШИ ХОРА ”, която се показва в изселване на контрареволюционни детайли от Ленинград в отдалечени региони в страната. Поводът е убийството на Сергей Киров, в двореца Смолни, в Ленинград – вторият след Сталин в болшевишката партия. За един месец са изселени над 5 000 фамилии, с над 22 500 членове. За провеждането на интервенцията е проведен специфичен щаб и е мобилизирана агентура. В резултат на интервенцията са наказани над 11 000 души (4 833 глави на фамилии и 6 239 членове на семейства). В това число 67 някогашни князе, 44 графове, 106 барона, 117 офицери от царската и бялата войска, 218 свещенослужители. Подобно е отношението на комунистическата власт в България към представителите на тези класи в Царство България, които след установяването на тоталитарно ръководство в края на 1947 година и извършената тогава национализация са сложени във въведената тогава от режима категория „ някогашни хора ”. Кои са някогашните хора? Понятието обгръща необятен кръг от разнообразни представители на обществото, които са в основата на развиването на България и част от нейния политически, нравствен и стопански хайлайф до 9 септември 1944 година – ръководители и дейци на ликвидираните политически партии, определяни като буржоазни или опозиционни, някогашни (буржоазни) народни представители, някогашни царедворци, дипломати, някогашни държавни чиновници на работа преди идването на компартията на власт, някогашни офицери от армията, определяни от режима след Деветосептемврийския прелом като „ царски ”, някогашни индустриалци и притежатели на заводи и други предприятия, заможни и приблизително заможни  земевладелци и аграрни производители, определяни като кулаци, търговци, юристи със заличени права, представители на буржоазната интелигенция, притежатели на дребни предприятия, даже мелничари, бакали и занаятчии. Към някогашните хора атеистичният режим първоначално причислява и духовенството. Не инцидентно някогашните хора са оповестени за същинския съсловен зложелател на комунистическата партия и са обект на усърдно гонене от репресивния уред на Българска комунистическа партия до края на режима, дружно с техните наследници. Изброените групи попадат измежду категориите лица, за които Държавна сигурност не разполага с данни, че: „ организират противодържавна активност, само че заради своя обществен генезис, служебно и обществено-политическо състояние и антинародна активност преди 9 септември 1944 година или заради санкции за враждебна активност след успеха на социалистическата гражданска война съставляват заплаха за сигурността на страната, имат враждебно отношение към социалистическия строй, употребяват се с въздействие измежду вражеските среди и могат в даден миг по лична самодейност или под въздействие на съперника да стартират подривна активност ”. Срещу представителите на тези групи органите на Държавна сигурност са задължени да образуват каузи за оперативно наблюдаване, т.е. да не ги изпускат от очи. Такива каузи се образуват даже на наследниците на някогашните хора – „ синове и дъщери на лица, във връзка с които е било приложено смъртно наказване или отнемане от независимост по политически аргументи и такива на лица от гореизброените категории, за които е открито, че имат враждебно отношение към социалистическия строй ”. Преследване на някогашните хора и техните наследници от Държавна сигурност Категоризацията на политическите съперници на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност, въведена в първите години след 9 септември 1944 година, последователно се трансформира, като следва от една страна смяната в класовата конструкция на българското общество, а от друга се преценява с триумфите на Държавна сигурност в разправата с враговете. През годините някои от независимите линии на разработка на Държавна сигурност отпадат или се вливат в други противников групи. След сполучливия развой на разлагане и приобщаване на земеделската съпротива Държавна сигурност стартира все по-целенасочено да работи против групата на някогашните хора и някогашните фашистки организации, към която се прибавят от ден на ден от враговете, класифицирани от Държавна сигурност в предходните години в други противников групи. Така последователно се оформя огромната вражеска група на „ контрареволюционните детайли “. Логиката на Държавна сигурност, е че с разбиването на ядрата на всяка от вражеските групи и старите партии и неутрализирането на водачите им, те последователно изгубват характерните си характерности. Всеки от враговете е изолиран от останалите, т.е. групата е „ атомизирана “, само че към момента всеки от тях има някакви отличими белези (бивш офицер, някогашен фабрикант, кулак, банкер, политик и т.н), както обособените атоми на химичните детайли. От друга страна, появява се общата характерност „ някогашни “, тъй като тези хора не са към този момент офицери, служители на реда, кулаци и така нататък, а и не поддържат политическа или икономическа връзка между тях, тъй като са изгубили „ общия си знаменател “. Така в докладите на Държавна сигурност стартира да доминира понятието „ някогашни хора “ за указване на директните политически съперници на режима. Класов метод при сепарирането на „ враговете ” Успоредно с това Българска комунистическа партия и Държавна сигурност ловко ползват класовия метод при „ сепарирането “ на враговете и използването на репресии. Резултатът е следния: Държавна сигурност разрушава обособените вражеските групи на обособени детайли и ги сплотява по съсловен симптом, едните стават някогашни и отписани, а на другите се дава късмет за в бъдеще. Не инцидентно към земеделците е прибавен чекисткия метод на „ разлагане и приобщаване “, като всеобщ способ на делене и асортимент, до момента в който някогашните хора са изолирани от обществото и приобщаването им е въпрос на личен избор, както отбелязва Държавна сигурност. По-късно, с окончателното уединяване на враговете от основни позиции в обществото и тяхното маргинализиране, след скъсване на връзките посред им, се появява понятието „ контрареволюционен излишък “ и съответната вражеска линия в Държавна сигурност е наречена „ контрареволюционни останки “, а децата на враговете са наречени  „ потомство на някогашните хора “. Единствената вражеска линия под контрола на политическата полиция, която остава непроменена от първите години след Девети, е тази на духовенството. Причината е, че духовенството има лични характерни характерности, то е отделено като институция, мъчно се прониква извън в неговите среди и по тази причина против него се ползват методите на разлагане и завладяване от вътрешната страна посредством компрометиране и рекрутиране. От цялата маса на враговете, която към този момент е разрушена на детайли, след класова сепарация, комбинирана с репресии и разлагане, се отделят годните за новия живот в изискванията на комунистическото общество, а другите, остатъкът, е жертван на доизживяване под контрола на Държавна сигурност. На всички равнища се ползва и болшевишкия метод на изтриване даже на загатна за някогашните хора. Новият социалистически човек Тази еволюция в деструктивните дейности на Държавна сигурност и Българска комунистическа партия е обвързвана с другата линия, която съгласно Държавна сигурност и Българска комунистическа партия е градивна и оптимистична, това е генералната линия на Българска комунистическа партия за създаване на „ новия социалистически човек “. В последна сметка това е задачата на Коминтерна и на всеки от комунистите в международен мащаб: да „ разрушат гнилия буржоазен строй “, да  наложат „ нов ред “ и да изградят общество от „ нови хора “ с последователно изтриване на класовите разлики. Настоящото проучване е отдадено на някогашните хора, чиято орис остана несправедливо непозната повече от две десетилетия след началото на демократичните промени в България. Основната му цел е да разкрие репресивната политика на Българска комунистическа партия против тях, мащабите, формите и продължителността на репресиите, целящи унищожаването на елита на българското общество, отпреди 9 септември 1944 година, а също по този начин и заличаването на цели съставни елементи от него, неподатливи на социално-икономическия опит, който Българска комунистическа партия организира в интервала 1944-1989 година по руски пример. В първите години след 10 ноември 1989 година публичното внимание във връзка с репресиите на комунистическия режим в по-голяма степен бе ориентирано към убийствата без съд и присъда след Деветосептемврийския прелом, правосъдната кавга посредством „ националния съд ”, комунистическите лагери, а също по този начин и към следенето на интелигенцията. Темата за някогашните хора не е обект на особено проучване до 2014 година, когато тя е създадена за първи път от проф. Вили Лилков под формата на обществена лекция „ Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност ” и показана пред обществеността в София и други градове в страната.